дек. 292019
 

Намерих я късна есен, на пръв поглед си казах мухоморка и дакато търсех коя точно мухоморка е, се оказа че не е 🙂

Внимание! Сложил съм една камара снимки, защото ако тази гъба ако се обърка с друга, най-вероятно ще е с мухоморка а там работата е сериозна. (снимал съм млади, и дори презрели екземпляри)

Това което е отличително за гъбата (поне която аз намерих), висока, като сърнела с лека издатина в центъра на шапката при отвеорените гъби, изглежда лъскава и на пипане шапката е като гланцирата (това преполагам е в не мокро време). След като престоя в торбата стана леко влажна на пипане, почни лепкава но не точно. Ламелите са охрени на цвят (макар че аз не я употребявам тази дума, за мен са кремави) при младите екземпляви и стават кафеви при презрелите. Формата на шапката е като коносовидна при малките, при зрелите почти плоска с лека цицина в средата, която погледнато отгоре е с по-тъмен цвят. Пътчето е високо колкото на голяма сърнела, отсъства пръстен, както и остатъци от пръстен, леко по-дебело е в основата и има волва, което и ме накара да мисля че е мухоморка. Публикувам информацията от манатарка:

Volvariella gloiocephala (DC.) Boekhout & Enderle
семейство Pluteaceae

синоними Volvariella speciosa (Fr.) Singer, Volvopluteus gloiocephalus (DC.) Justo

У нас Волвария.

По света Stubble rosegill (английски), Volvaire élégante (френски), Großer Scheidling (немски), Вольвариелла слизистоголовая, Вольвариелла красивая (руски).

Шапка Отначало конусовидна, после изпъкнала и накрая плоска с гърбица в центъра. Кафеникава, бежова, сиво-кафява, понякога почти бяла, но винаги по-тъмна в центъра. Вижда се влакнест рисунък, а при младите гъби шапките имат заскрежен вид. Ръбът често е набразден, особено при стари екземпляри. Повърхността е влажна, слузеста и лъскава. Диаметър до 15 cm.

Ламели Отначало белезникави, по-късно розови до розово-кафяви. Гъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Почти цилиндрично, слабо удебелено в основата, където се разполага волва. Белезникаво, с влакнеста повърхност. Отсъства пръстен. Височина до 25 cm.

Волва Под формата на торбичка с накъсани ръбове, с бял или белезникав цвят. Влакнеста и нежна.

Месо Белезникаво до сиво-кафяво, особено под кожицата на шапката. С миризма на репички или почва. Няма особен вкус.

Спори Споровият прашец е розов. Спорите са с размери 13-18 х 8-10 μm.

Местообитание Расте върху обогатени почви, например в близост до торища, ниви и пасища. Също расте на места с гниеща слама, стърготини и други растителни отпадъци. Обикновено се среща на открито в близост до селища. Плододава поединично или на групи през пролетта, лятото и есента.

Коментар Ядлива, но може лесно да се сбърка с опасни видове. (Източници: №5,7,10,12,13,15)

Сходни видове Опасност представлява объркването на Volvariella gloiocephala със Зелената мухоморка (Amanita phalloides). Amanita phalloides и други отровни видове Amanita имат частично покривало при младите и пръстен на пънчето при развитите плодни тела. Споровият им прашец е с бял цвят и ламелите им не порозовяват.

От други видове Volvariella, V. gloiocephala се отличава по големия размер на плодното тяло, влажната или понякога слузеста шапка, бялата волва и по това, че расте върху почва, а не върху дърво. Volvariella earlei е близък, по-слабо познат вид, който има по-малки плодни тела (диаметър на шапката до 4.5 cm) и микроскопски разлики. Volvariella media е вид, който съществува в литературата, но е със съмнителен статут. (Източник: Mycotaxon 112, 2010, The Genus Volvariella in Spain: V. dunensis comb. & stat. nov. and observations on V. earlei)

В литературата се среща и още едно видово име, което днес се счита за синоним на Volvariella gloiocephalaVolvariella speciosa (или Volvariella gloiocephala var. speciosa).