admin

ян. 022020
 

Намирал съм я само веднъж, мислех че е толкова тъмна защото е студено и е стара, но може би модела и е такъв – Tremella foliacea(Листовидна тремела)

GPS координати : [protected 43.162926, 27.897738 [/protected

дек. 292019
 

Намерих я късна есен, на пръв поглед си казах мухоморка и дакато търсех коя точно мухоморка е, се оказа че не е 🙂

Внимание! Сложил съм една камара снимки, защото ако тази гъба ако се обърка с друга, най-вероятно ще е с мухоморка а там работата е сериозна. (снимал съм млади, и дори презрели екземпляри)

Това което е отличително за гъбата (поне която аз намерих), висока, като сърнела с лека издатина в центъра на шапката при отвеорените гъби, изглежда лъскава и на пипане шапката е като гланцирата (това преполагам е в не мокро време). След като престоя в торбата стана леко влажна на пипане, почни лепкава но не точно. Ламелите са охрени на цвят (макар че аз не я употребявам тази дума, за мен са кремави) при младите екземпляви и стават кафеви при презрелите. Формата на шапката е като коносовидна при малките, при зрелите почти плоска с лека цицина в средата, която погледнато отгоре е с по-тъмен цвят. Пътчето е високо колкото на голяма сърнела, отсъства пръстен, както и остатъци от пръстен, леко по-дебело е в основата и има волва, което и ме накара да мисля че е мухоморка. Публикувам информацията от манатарка:

Volvariella gloiocephala (DC.) Boekhout & Enderle
семейство Pluteaceae

синоними Volvariella speciosa (Fr.) Singer, Volvopluteus gloiocephalus (DC.) Justo

У нас Волвария.

По света Stubble rosegill (английски), Volvaire élégante (френски), Großer Scheidling (немски), Вольвариелла слизистоголовая, Вольвариелла красивая (руски).

Шапка Отначало конусовидна, после изпъкнала и накрая плоска с гърбица в центъра. Кафеникава, бежова, сиво-кафява, понякога почти бяла, но винаги по-тъмна в центъра. Вижда се влакнест рисунък, а при младите гъби шапките имат заскрежен вид. Ръбът често е набразден, особено при стари екземпляри. Повърхността е влажна, слузеста и лъскава. Диаметър до 15 cm.

Ламели Отначало белезникави, по-късно розови до розово-кафяви. Гъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Почти цилиндрично, слабо удебелено в основата, където се разполага волва. Белезникаво, с влакнеста повърхност. Отсъства пръстен. Височина до 25 cm.

Волва Под формата на торбичка с накъсани ръбове, с бял или белезникав цвят. Влакнеста и нежна.

Месо Белезникаво до сиво-кафяво, особено под кожицата на шапката. С миризма на репички или почва. Няма особен вкус.

Спори Споровият прашец е розов. Спорите са с размери 13-18 х 8-10 μm.

Местообитание Расте върху обогатени почви, например в близост до торища, ниви и пасища. Също расте на места с гниеща слама, стърготини и други растителни отпадъци. Обикновено се среща на открито в близост до селища. Плододава поединично или на групи през пролетта, лятото и есента.

Коментар Ядлива, но може лесно да се сбърка с опасни видове. (Източници: №5,7,10,12,13,15)

Сходни видове Опасност представлява объркването на Volvariella gloiocephala със Зелената мухоморка (Amanita phalloides). Amanita phalloides и други отровни видове Amanita имат частично покривало при младите и пръстен на пънчето при развитите плодни тела. Споровият им прашец е с бял цвят и ламелите им не порозовяват.

От други видове Volvariella, V. gloiocephala се отличава по големия размер на плодното тяло, влажната или понякога слузеста шапка, бялата волва и по това, че расте върху почва, а не върху дърво. Volvariella earlei е близък, по-слабо познат вид, който има по-малки плодни тела (диаметър на шапката до 4.5 cm) и микроскопски разлики. Volvariella media е вид, който съществува в литературата, но е със съмнителен статут. (Източник: Mycotaxon 112, 2010, The Genus Volvariella in Spain: V. dunensis comb. & stat. nov. and observations on V. earlei)

В литературата се среща и още едно видово име, което днес се счита за синоним на Volvariella gloiocephalaVolvariella speciosa (или Volvariella gloiocephala var. speciosa).

дек. 262019
 

Това е мухоморка, никъде не видях да е казано че точно тази е отровна, както и никой не казва че е ядлива, едно е ясно гъбарите като мен, тоест начинаещи трябва да се научат как се разпознават мухоморките (гуглата и белите ламели като за начало) и като ги видят да подминават.

дек. 262019
 

Конкретния екземпляр е на границата на широколистна и иглолистна гора, след това намерих още доста в широколистна гора. Те не бяха с така явно лилаво оцветена шапла, на ламелите и пънчето бяха лилави, това което помага да се отличи е формата – ниска гъба е, и пънчето горната му част е бяла – “като заскрежена” но не точно.

Гъбата предполагам може да се сбърка с Lepista sordida (сивкава виолетка) която също е ядлива, предполагам че в моята гозба има и от 2-та вида. Хубаво е да се знае че преди да се сготвят се изчитват, аз изхвърлих пънчетата след това ги варих 15-20 мин (цели гъбите) пуснаха една мътно лилава вода. След това изплакнах с студена вода, изцедих ги и си ги запържих с зехтин. Гъбата може да се каже че е безвкусна, но крехка.

Сравнително безопасна гъба е за България, но ако си малоумен може да я сбъркаш с някоя паяжиница или и аз незнам какво, отдолу публикивам информацията от манатарка:

Lepista nuda (Bull.) Cooke
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

У нас Обикновена виолетка, Боровинка, Синьовица.

По света Wood blewit (английски), Pied bleu (френски), Violette Rötelritterling (немски), Рядовка фиолетовая (руски).

Шапка Първоначално звънчевидна, по-късно плоска до леко вдлъбната. Виолетова, при по-старите екземляри избледняваща или кафеникава. Месеста. Ръбът често има вълнообразен ход и при неразвитите напълно гъби е подвит, но по-късно се изправя. Диаметър до 15 cm.

Пънче Синкаво-виолетово. Цилиндрично, но понякога бухалковидно или леко удебелено в основата, където сраства със субстрата. В горната част бледо, като заскрежено. Височина до 10 cm.

Ламели Нагъсто разположени, виолетови, прираснали към пънчето със зъбче.

Месо Дебело, бледовиолетово в шапката и в пънчето, със силна и приятна, ароматна миризма.

Спори Споровият прашец е бледорозов. Размерът на спорите е 6-8 х 4-5 μm.

Местообитание Расте поединично или на групи сред гниеща шума и иглички, както в широкoлистни, така и в иглолистни гори. Среща се най-често през есента (IX-XI) и рядко през пролетта и лятото. Видът е широко разпространен.

Коментар Смята се за отлична ядлива гъба, но само след продължителна топлинна обработка. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Не е подходяща за сушене.

Сходни видове Виолетовият цвят на Обикновената виолетка е забележителен и много характерен, но в гората се срещат и други гъби с подобно оцветяване.

  1. Сходен ядлив вид е Ливадната виолетка (Lepista personata). Среща се по пасища, ливади и други затревени места, без наложителното присъствие на дървета. При този вид само пънчето е синьо-виолетово, докато шапката и месото са белезникави.
  2. Lepista sordida (Сивкава виолетка). Често срещана гъба с цветове и хабитат като на виолетката, но с по-тънкомесести шапка и пънче и като цяло с по-малки размери на развитите гъби. Миризма при този вид трудно се долавя.
  3. Lepista glaucocana. Рядък вид който се среща в гори и се различава от Обикновената виолетка с по-бледите си цветове на шапката, ламелите и пънчето. Вместо ароматна, тази гъба има слаба, но неприятна миризма. Стари екземпляри на L. nuda с избледняли шапки обикновено запазват наситения виолетов цвят в областта на ламелите и пънчето.
  4. Cortinarius sp. (Паяжинници). В този род има изобилие от видове с виолетово оцветяване, които лесно могат да се сбъркат с L. nuda. Примери са Cortinarius purpurascens, Cortinarius violaceusCortinarius hercynicus, Cortinarius camphoratus, Cortinarius traganus, Cortinarius alboviolaceus, Cortinarius caerulescens, Cortinarius cyanites, Cortinarius dibaphus, Cortinarius salor, Cortinarius terpsichores, Cortinarius variicolor и много други. Трябва да се запомни, че при всички видове Cortinarius споровият прашец е ръждивокафяв, а при младите гъби се наблюдава и кортина (пръстеноподобна структура от опънати влакна). Кортината се разкъсва и влакната увисват от пънчето и скоро се оцветяват от падащите върху тях кафяви спори. Такава кортина никога не се образува при L. nuda.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

дек. 242019
 

Намерих в я късна есен, дъбова гора близо до Варна, само една съм намирал, пише че е рядка гъба. Публикувам описанието на предполагаемата гъба.

Hygrophorus russula (Schaeff.) Kauffman
семейство Hygrophoraceae

У нас Меднянка.

*С името „Меднянка“ е кръстен и друг вид гъба – Stropharia coronilla.

По света Vinassier (френски), Geflecktblättriger Purpur-Schneckling (немски), Гигрофор сыроежковый (руски), Lardaiolo rosso (италиански).

Шапка Солидна и плътна, полукълбовидна когато е млада, по-късно – почти плоска, а при по-старите плодни тела – дори вдлъбната в централната част. Повърхността е суха, във влажно време – леко слузеста. Гладка до финолюспеста; с лилави до виненочервени петна (наподобяващи безразборно цапане с четка за рисуване), с по-наситен цвят в центъра, върху белезникав фон. Ръбът е светъл, белезникав, вгънат през по-голямата част от развитието й. Диаметър 5–10 cm.

Ламели Бели при младите плодни тела, по-късно с лилаво-виненочервени петна; сравнително гъсти (различно от много други хигрофоруси); широко прикрепени до низбягващи по пънчето.

Пънче Цилиндрично; покрито с надлъжни влакна или петънца, с цвят подобен на петната по шапката. Високо 4-8 cm и с диаметър до 2-2.5 cm.

Месо Твърдо, с белезникав цвят, понякога с розови оттенъци. Миризмата е сладникава, плодова; вкусът – неспецифичен, понякога леко нагарча.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 7-8.8 x 4.1-5.5 μm, елипсовидни и гладки.

Местообитание Топли широколистни гори, обикновено с дъб (Quercus) на малки надморски височини. Плододава през есента на групи. Видът е разпространен в южните части на Европа.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU).

Коментар Ядлива гъба. (Източници: № 9,10,15, Funghiitaliani.it)

Сходни видове Подобен на външен вид е Hygrophorus erubescens (Червенеещ хигрофорус). Следните характеристики го отличават: шапката и пънчето, най-вече основата на пънчето, проявяват тенденция към пожълтяване; пънчето е покрито почти изцяло с пурпурно-червени точици; ламелите са по-раздалечени; среща се предимно в планински гори от смърч (Picea).

Друг, много близък вид, също от смърчовите гори, е Hygrophorus capreolarius. Характерно за него е, че плодните тела са изцяло червенокафяво оцветени.

Още един подобен вид от планинските смърчови гори е Hygrophorus purpurascens, който се отличава по наличието на добре изразено частично покривало при младите плодни тела. Този вид вероятно е доста рядък у нас – намиран е в Западните Родопи (съобщение на Павел Неделев).

Бележки

  • При изготвяне на описанието са адаптирани текстове от статиите за този вид във Fungi of Switzerland Vol. 3, J. Breitenbach & F. Kränzlin, 1991, Verlag Mikologia Luzern и в италианския сайт Micoweb.it.

Текста подготви А. Грозданов.