юли 302015
 

Това е често задаван въпрос на средностатистическия Българин – сиреч нормалния човек който е затънал в лайната, смазан от живота в тая държава. Нека да ви кажа моето виждане и дано то не се окаже вярно.

В световен мащаб така се организира живота на хората, че те да се налага да работят постоянно в стремежа си да постигнат нещо, а то да не се случва. Идеята е всеки млад човек да работи, да взима хубава заплата, която да му стигне да си плати наема (вноската по ипотеката), вноската за колата … и да остане някой лев за харчалък. Целта е да работиш,  постоянно да си под напрежение че имаш нещо да даваш на някого, да се налага цял живот да работиш и само да плащаш на банки, докато накрая някоя болест не те събори и продължиш да плащаш за лекарства ……. – изисква се от хората максимално дълго да работят под психическия контрол че имат да дават, че ще останат на улицата и т.н. и т.н.

Това за мен е вид робство, не знам точно какво но е робство. Така наречените развити държава с високия стандарт където една заплата ти стига за всичко, според мен са поробените държави. Ние Българите все още притежаваме имущество, което позволява да се води живот различен от горепосочения, извън нормите на това робство.  За това и живота ни е толкова труден, за да продадем това което имаме и влезем в коловоза на описаната схема. Тогава стандарта ще се вдигне, заплатите ще стигат и т.н.  Ако продължим да вървим в тази посока това ще се случи максимум до 1-2 поколения. Та тогава ще се “оправим”.

Тези които са ме разбрали може би си задават въпроса, какво ще се случи с това “робство” в световен мащаб.  За сега виждам 2 варианта и 2-та не са мирни, но за тях друг път.

авг. 192013
 

19.08.2013, 08:30, Варна, понеделник, работен ден.  Хората са се затътрили за работа кой с автомобил, друг с автобус ……… За живеещите в квартал Аспарухово, се налага да минат през не безизвестния Аспарухов мост. Аз шофирам, до мен се вози приятел, не говорим много и на двамата ни е трудно тази сутрин. Стигаме до средата на мост-а и хоп започва половин километрова колона в 2-те платна. След 10 мин. тътрене подминаваме камион който мие едното платно и е образувал въпросното задръстване. В мен веднага възникват въпросите:

Как е възможно това да се направи в час пик, след като може по обяд, през нощта и т.н.?

Кой малоумен, не мислещ служител е наредил това?

Защо няма кой да го забележи, коригира тази простотия?

Защо обикновените хора като мен не изразят възмущението си по някакъв начин, с надеждата тази некадърщина да спре?

Въпроси, въпроси, бездействие, бездействие, хората леко изнервени подминаха колона всеки по пътя си.

Кучето си лае, а керванът си върви. И следващия път пак така.