дек. 232019
 

Намерих я в дъбова гора, тези части на гъбата които не бяха изложени на въздух, тоест под листа бяха доста слузести. От информацията която прочетох трябваше да позеленява при накапване с амоняк, не се случи при мен, разрязаното месо не промени цвета си, като накапах кафявото на шапката, леко избледня, при пънчето сякаш леко посиня по-скоро.

Местонахождението на което я намерих е след завоя към чевноморец в дясно има черен път по него след това е направен непроходим нагоре, там.

Публикувам отдолу от манатарката което пише за нея, проверих сходните видове, трудно ще се обърка с някои от тях, но всичките са ядливи, даже ето този с който най-много може да се обърка – Hygrophorus olivaceoalbus пише че съдърнал някакви антибиотични съставки.

П.С. изказаха предположение че може да е некакъв вид “овчи нос”, според мен не е, но може да се има на предвид.

Hygrophorus persoonii Arnolds
семейство Hygrophoraceae

У нас Няма име.

По света Hygrophore dicolore, Hygrophore de Persoon (френски), Zweifarbiger Schneckling, Olivbraungestiefelter Schneckling (немски).

Шапка Отначало полусферична, по-късно изпъкнала, накрая почти плоска с ниска, широка гърбица. Кафява, светлокафява или ръждивокафява, с по-тъмен център. Повърхността е слузеста и лъскава. Ръбът е месест и отначало подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 8 cm. При накапване на амоняк позеленява.

Ламели Бели и дебели, редки. Низбягващи.

Пънче Цилиндрично или вретеновидно, дебело. В най-горната част повърхността е бяла и суха, покрита с многобройни зрънца. Останалата част от пънчето е оцветена като шапката и също слузеста. Понякога се виждат по-тъмни и по-светли ивици. Двете зони често са рязко разграничени, но при някои екземпляри преходът не е толкова рязък. Височина до 12 cm. При накапване на амоняк позеленява.

Месо Дебело и плътно. Бяло. Липсват миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 9-12 x 6-7.5 μm.

Местообитание Топли широколистни гори, най-често с дъб (Quercus). Плододава на групи през есента.

Коментар Ядлива. (Източници: №9, Funghiitaliani.it)

Сходни видове Сред видовете от род Hygrophorus с подчертано слузести шапки и пънчета може да се сбърка с Hygrophorus latitabundus, Hygrophorus olivaceoalbus и Hygrophorus mesotephrus.

Hygrophorus latitabundus расте в топли борови гори (Pinus) в низините и ниските части на планините.

Hygrophorus olivaceoalbus има по-малки плодни тела и расте в планински иглолистни гори, най-често със смърч (Picea).

Hygrophorus mesotephrus има по-малки плодни тела с по-светло оцветяване и расте в букови гори (Fagus).

Текста подготви П. Неделев.

 Posted by at 21:04
дек. 222019
 

Два пъти съм я намирал по една бройка в широколистни гори и двата пъти тръбичките отдолу бяха кафяви, предполага се че защото е стара гъбата.

Конкретния екземплят има отличителните белези на манатарка, за вида се предполага че е този който съм писал, като тепърва ще чета и проверявам. При разрязване посинява леко по периферията което се вижда на снимките. Пънчето има съответната оцветеност жълто към червено. След като се разреже шапката се усеща лек, приятен аромомат който може да се опише като плодов.

Разликите които виждам между това което аз съм намерил и описанието е че при мен напуканото месо отгоре не розовееше и това че има приятен плодов аромат.

Отдолу поствам данните от сайта манатарка:

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоска. Охрена, сивкаво-охрена, светло до тъмнокафява, сивкаво-кафява или маслиненозелено-кафява. Суха, първоначално кадифена, но скоро се напуква, като в пукнатините се разкрива розово месо. До 10 cm в диаметър.

Тръбички Бледожълти до жълти с маслиненозелен тон, посиняват при нараняване. Порите са със същите цветове и също посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично. В горната част жълтеникаво или жълто, надолу постепенно става червено. Покрито със ситни червени зрънца. Често при остаряване се обезцветява. Посинява при нараняване.

Месо Белезникаво до жълтеникаво в шапката, жълто в пънчето, като в долната си част то е оцветено тъмночервено до виненочервено. Посинява слабо при излагане на въздух. Няма особена миризма или вкус.

Спори С размери 11–17 × 4–6.5 μm, гладки.

Местообитание Широколистни, смесени и иглолистни гори. Образува микориза главно със смърч (Picea) и рядко с бук (Fagus). Показва предпочитание към местности със студен до умерен климат.

Видът е широко разпространен в Европа, но истинското разпространение предстои да бъде изяснено. Вероятно в миналото видът е бил объркван с други подобни видове като Xerocomellus cisalpinus, Hortiboletus engelii и Xerocomellus pruinatus.

Сходни видове Xerocomellus chrysenteron има няколко сходни вида:

Hortiboletus engelii и обезцветени форми на Hortiboletus rubellus. И двата вида се разпознават лесно поради наличието на червени точки в месото в основата на пънчето.

Xerocomellus cisalpinus, вид с набраздени спори. Расте главно в топли широколистни гори.

Xerocomellus pruinatus, вид с ненапукана шапка, набраздени спори и постепенно посиняващо месо.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Ядлива.

дек. 222019
 

Намерих я единично в дъбова гора, и после много на една полянка покрай акация/дъб, тпва което ми направи впечатление е че вдклъбнатината в центара е налична дори при младите гъби където шапката е още обърната надолу . Според разбираците е предполагаема Lepista flaccida (Paralepista flaccida) или infundibulicybe gibba

 Posted by at 18:24
дек. 192019
 

Намерих я в края на есента, когато сърнелите и печурките вече измръзнаха. Все още не съм я идентифицирал напълно, но вече я изядох. Като събера още познания и опит ще допълня поста.

 Posted by at 10:29