дек. 262019
 

Конкретния екземпляр е на границата на широколистна и иглолистна гора, след това намерих още доста в широколистна гора. Те не бяха с така явно лилаво оцветена шапла, на ламелите и пънчето бяха лилави, това което помага да се отличи е формата – ниска гъба е, и пънчето горната му част е бяла – “като заскрежена” но не точно.

Гъбата предполагам може да се сбърка с Lepista sordida (сивкава виолетка) която също е ядлива, предполагам че в моята гозба има и от 2-та вида. Хубаво е да се знае че преди да се сготвят се изчитват, аз изхвърлих пънчетата след това ги варих 15-20 мин (цели гъбите) пуснаха една мътно лилава вода. След това изплакнах с студена вода, изцедих ги и си ги запържих с зехтин. Гъбата може да се каже че е безвкусна, но крехка.

Сравнително безопасна гъба е за България, но ако си малоумен може да я сбъркаш с някоя паяжиница или и аз незнам какво, отдолу публикивам информацията от манатарка:

Lepista nuda (Bull.) Cooke
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

У нас Обикновена виолетка, Боровинка, Синьовица.

По света Wood blewit (английски), Pied bleu (френски), Violette Rötelritterling (немски), Рядовка фиолетовая (руски).

Шапка Първоначално звънчевидна, по-късно плоска до леко вдлъбната. Виолетова, при по-старите екземляри избледняваща или кафеникава. Месеста. Ръбът често има вълнообразен ход и при неразвитите напълно гъби е подвит, но по-късно се изправя. Диаметър до 15 cm.

Пънче Синкаво-виолетово. Цилиндрично, но понякога бухалковидно или леко удебелено в основата, където сраства със субстрата. В горната част бледо, като заскрежено. Височина до 10 cm.

Ламели Нагъсто разположени, виолетови, прираснали към пънчето със зъбче.

Месо Дебело, бледовиолетово в шапката и в пънчето, със силна и приятна, ароматна миризма.

Спори Споровият прашец е бледорозов. Размерът на спорите е 6-8 х 4-5 μm.

Местообитание Расте поединично или на групи сред гниеща шума и иглички, както в широкoлистни, така и в иглолистни гори. Среща се най-често през есента (IX-XI) и рядко през пролетта и лятото. Видът е широко разпространен.

Коментар Смята се за отлична ядлива гъба, но само след продължителна топлинна обработка. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Не е подходяща за сушене.

Сходни видове Виолетовият цвят на Обикновената виолетка е забележителен и много характерен, но в гората се срещат и други гъби с подобно оцветяване.

  1. Сходен ядлив вид е Ливадната виолетка (Lepista personata). Среща се по пасища, ливади и други затревени места, без наложителното присъствие на дървета. При този вид само пънчето е синьо-виолетово, докато шапката и месото са белезникави.
  2. Lepista sordida (Сивкава виолетка). Често срещана гъба с цветове и хабитат като на виолетката, но с по-тънкомесести шапка и пънче и като цяло с по-малки размери на развитите гъби. Миризма при този вид трудно се долавя.
  3. Lepista glaucocana. Рядък вид който се среща в гори и се различава от Обикновената виолетка с по-бледите си цветове на шапката, ламелите и пънчето. Вместо ароматна, тази гъба има слаба, но неприятна миризма. Стари екземпляри на L. nuda с избледняли шапки обикновено запазват наситения виолетов цвят в областта на ламелите и пънчето.
  4. Cortinarius sp. (Паяжинници). В този род има изобилие от видове с виолетово оцветяване, които лесно могат да се сбъркат с L. nuda. Примери са Cortinarius purpurascens, Cortinarius violaceusCortinarius hercynicus, Cortinarius camphoratus, Cortinarius traganus, Cortinarius alboviolaceus, Cortinarius caerulescens, Cortinarius cyanites, Cortinarius dibaphus, Cortinarius salor, Cortinarius terpsichores, Cortinarius variicolor и много други. Трябва да се запомни, че при всички видове Cortinarius споровият прашец е ръждивокафяв, а при младите гъби се наблюдава и кортина (пръстеноподобна структура от опънати влакна). Кортината се разкъсва и влакната увисват от пънчето и скоро се оцветяват от падащите върху тях кафяви спори. Такава кортина никога не се образува при L. nuda.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.